Explore
Also Available in:

Погрешността на расизма

Еволюционната гледна точка, че живота може да еволюира до „високи” нива подхранва расизма. От друга страна Библията ясно демонстрира погрешността на расизма.

от Паула Уестън ()
превод от Darin Aleksandrov Ivanov

Широкото разпростиране на еволюционната доктрина има до голяма степен влияние върху начина, по който хората често се отнасят един към друг.

За съжаление хората рядко осъзнават, че предразсъдъците, които постепенно са се втъкали в психологията ни, често са резултат директно или индиректно от еволюционното мислене.

Едно от най-силните доказателства за неравностойното отношение на човек към човека е расизмът. Казано простичко, расизмът е предубеждение срещу хората от други „раси” единствено поради тяхната принадлежност към тях. Прилагат се стереотипни правила, които касаят културата, цвета на кожата, външният вид или акцента, с цел да се принизят някои хора.

Много често тези правила позволяват едно необосновано усещане за превъзходство спрямо дадения човек, което на свой ред одобрява всяко чувство на презрение или безразличие по отношение на тях. В действителност това отношение най-често е основано на нищо повече от страх, невежество и неразбиране. Проявите на расизъм могат да бъдат явни както при омразата, която има при движението Ку Клукс Клан или при подтисничеството характерно за апартейда. Расизмът може да се изразява и просто в разказване на унизителни анекдоти или възприемането на хладно отношение на безразличие.

Като резултат от еволюционното мислене мнозина в западното общество не са в състояние да изпитат дълбоко сърдечно съчувствие към гладуващите деца в бедните страни от Третият свят. По причини, за които по никакъв начин не могат да намерят оправдание, те вярват, че „живота” означава нещо по-малко за тези непознати хора с различни черти и цвят на кожата. Колкото и да е невероятно, но съм чувала подобни коментари от „образовани” хора!

Това отношение дължащо се на лоша информираност е разбираемо ако хората приемат идеята за „оцеляване на по-силният”, която приема, че законите на животинското царство трябва да се прилагат и при хората, защото „ние всички сме еволюирали от животните”.

Нито расизмът, нито идеите на еволюцията са започнали с Дарвин. И двете са следствие от това да основеш мисленето си на нещо извън Библията. Въпреки това написаното от Дарвин силно подхранва расизма като осигурява „научно” оправдание за него. Подзаглавието на неговата книга касаело „ запазването на по-висшите раси”.

От друга страна Библията ни учи в първите глави на Битие, че Бог създава небето и земята и всяка форма на живот по нея. Няма доказателства, които да показват, че човекът се е появил по някакъв друг начин. Теорията за еволюция се основава на предположения и подвеждаща информация.

Ако вярваме на Библията, на цялата Библия, то тогава е ясно, че всички хора са били създадени от Бога. „ И Господ Бог образува човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му дъха на живота и човекът стана живо същество.” (Битие 2: 7).

Деяния на апостолите 17: 26 казва : „ и направил е от една кръв (от един първоначален човек Адам и неговата жена Ева ) всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята … „ Това означава, че ние всички сме свързани.

Мадона и расизмът вдъхновен от еволюционизма

Известната на всички рок „звезда” Мадона беше цитирана да казва, че тя едва ли би си избрала отново черен партньор. Твърдейки, че с нея са се отнасяли лошо, когато е излизала с черни мъже, тя казва : „Може би в голяма степен това се дължи на факта, че те не са имали същите възможности както нас белите хора да бъдат така образовани и изложени на други влияния, които да ги направят по-еволюирали. „

За съжаление милиони млади хора наблюдават глупавото поведение и коментари на Мадона действията, на която в много малка степен и позволяват да има претенциите за някакво културно превъзходство. Твърдението на Мадона подчертава широкоразпространеното убеждение, че някои „раси” са по-малко „еволюирали” от други. Макар, че Мадона може да е имала в предвид само социалната еволюция, в умовете на много хора концепциите за социална и биологическа еволюция са неразривно свързани.

На практика съвременната молекулярна биология потвърждава библейската гледна точка, че всички хора по света са удивително генетично близки. Например всеизвестно е за хората в медицинският бранш, че когато се търси някой за донор на орган за трансплантация, човекът, чиито тип тъкан е най-подходяща за вас (независимо дали сте бял или черен) може да се окаже някой с „противоположен цвят”. На практика всички ние притежаваме един и същ кафеникаво-черен пигмент меланин в кожата си и просто произвеждаме повече или по-малко от този пигмент.

Темата за произхода на различните „раси” (Библията не използва тази дума, а ги нарича племена и народи) на земята отдавна причинява едно излишно объркване сред християни и нехристияни. Истината е изненадващо простичка.

Повечето еволюционисти днес не биха оспорвали библейското разбиране на креационистите, че всички „раси” са произлезли от една и съща първоначална популация хора ( те не биха се съгласили само с това, че са били само двама), макар че тяхната позиция не винаги е била такава. Еволюционистите твърдят, че тези групи са „еволюирали” поотделно една от друга в продължение на десетки хиляди години. Еволюционистите намират, че е необходимо да се приеме този продължителен период от време, за да се обясни развиването на физически различия между тези „раси”.

Тази подвеждаща концепция води до възникване на идеята, че някои „раси” са напреднали и са станали „по-развити”, по-бързо от други, което води до крайното заключение (често подсъзнателно), че определени „раси” са по-висши от други.

Книгата Създаване с отговорите” предлага ясно и стегнато обяснение за това как различните „раси” са се развили след възникването на различните езици и разпръскването на хората при Вавилон (записано в Битие 11: 1-9). Книгата представя логично, научно доказателство, за това, че човечеството е произлязло от Ной и неговото семейство (и от Адам и Ева преди тях). Тя обяснява това как разделянето при Вавилон, което е довело до разбиването на една голяма група на много малки групи (включващи членове, които говорят един и същ език), в които е имало само вътрешни бракове е довело до появата на народи, които са имали различни генни комбинации за различните физически характеристики.

Адам и Ева, които са били създадени съвършени трябва да са били носители на генетична информация, която е позволила на техните потомци да имат най-различни комбинации от цвят на кожата, косата и очите, които срещаме в света днес.

Днешните хора са произлезли от Ной и семейството му след потопа, така че количеството гени, които са били на разположение вероятно са били малко по-малко от тези при Адам и Ева.

Така това разделяне прави възможно в рамките на кратко време определени фиксирани разлики да се изявят в някои от малките групи, които ние ще наричаме отделни „раси”.

В Римляни четем, че всички хора са родени равни : „ Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3: 23), но смъртта и възкресението на Исус Христос създават възможността за изкупление и спасение: „ Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един (независимо от, кой народ или „раса” е), който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3: 16).

Сред вярващите :

„Няма вече юдеин, нито грък, няма роб нито свободен, няма мъжки пол нито женски, защото вие всички сте едно в Христа Исуса” (Галатяни 3: 28).

В светлината на Божието Слово не може да има място за оправдаване или насърчаване на расизма.